Героите са моята слабост

„Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“
Романтик Таймс
Дълбока зима.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето…
Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.
Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.
Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва. Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус — мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.
Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.